Optimizing Care for Patients with Heart Failure after Dehospitalization /// Оптимизиране на грижите за пациентите със сърдечна недостатъчност след дехоспитализацията

Le résumé fourni par la source

[EN] \n \nHeart failure (HF) is the terminal phase of every heart disease and a leading cause for hospitalization and mortality. A constant improvement of the quality of life and patients` care is mandatory. The aim of the study is to optimize the complex long-term management of patients with HF II-IV NYHA functional class after hospital discharge in a special ambulatory HF unit in order to improve thorough examination, follow-up, and treatment of these patients. Methods: demographic data, physical examination; ЕCG; creatinine, Na+, K+; NTproBNP; 6-minute walking test; quality of life questionnaires; echocardiography; medical treatment assessment; follow-up for rehospitalisation and mortality; statistical methods. Results: 198 patients are included (of them 42 controls), followed up to 6 months after discharge by 6 consecutive examinations and 2 phone visits. The rates of rehospitalizations, mortality, hemodynamic and biochemical compensation, the 6MWT assessment, quality of life questionnaires are compared. Conclusions: Compared to controls a significant decrease in the rate of rehospitalizations and mortality is observed within 6 months of follow up; also hemodynamic and euvolemic stabilization; improvement in the physical capacity and quality of life; stable echocardiographic indices; patients` satisfaction; maximal adjustment of medical therapy; training of patients and relatives for coping with HF. \n \n////////// \n////////// \n \n[BG] \n \nСърдечната недостатъчност (СН) е крайна фаза на всички сърдечни заболявания и главна причина за заболяваемост и смъртност. Наложително е непрекъснато подобрение в качеството на живот и оптимизиране на грижата за тези пациенти. Цел на настоящото проучване е да се оптимизира комплексното дългосрочно поведение при болни с хронична СН II-IV функционален клас по NYHA след изписването им от болница в специализиран амбулаторен кабинет по СН. Методи на изследване: Демографски данни, физикален преглед, ЕКГ, креатинин, Na+, K+, NTproBNP, 6 минутен тест с ходене, въпросници за качество на живот, ехоКГ, оценка на медикаментозната терапия, проследяване на рехоспитализации и смъртност, статистичеки методи. Резултати: Включени са 198 пациента (156 участници и 42 контроли), проследени до 6-ти месец след изписването чрез 6 последователни прегледа и 2 телефонни визити. Сравняват се рехоспитализации, смъртност, хемодинамична и биохимична компенсация, оценка на 6 минутен тест, въпросници за качество на живот и анкета за удовлетвореност от участие. Изводи: Налице са: сигнификантно намаляване процента на рехоспитализациите в сравнение с контроли; намаляване на смъртността до 6–ти месец; хемодинамична и еуволемична стабилизация; подобреняване на физическия капацитет и качеството на живот; стабилни ЕхоКГ показатели; удовлетвореност от страна на пациентите; възможност за максимална оптимизация на медикаментозната терапия; обучение на болните и техните близки за справяне с болестта СН.

Ce résumé expose les affirmations des auteurs. BNTIC ne l’interprète pas comme une validation indépendante des résultats.